Гражданският клуб организира 150-годишнината от учредяването на Българската Екзархия в Истанбул

Първата неправителствена организация в пределите на днешна България, която към момента има около 40 членове, заложи като водещо събитие в Календара си за 2020–а отбелязването на век и половина от издаването на Султанския ферман за създаване на Българската Екзархия

С поредица от публични инициативи Граждански клуб Пловдив ще почете 150-годишнината от учредяването на Българската Екзархия. Първата неправителствена организация в пределите на днешна България, която към момента има около 40 членове, заложи като водещо събитие в Календара си за 2020–а отбелязването на век и половина от издаването на Султанския ферман за създаване на Българската Екзархия със събития в Пловдив и Истанбул. Председателят на Пловдивския граждански клуб Рашко Радомиров* разказа за това пред Под тепето.

Г-н Радомиров, какво е състоянието на Гражданския клуб в началото на 2020-а година?

Към днешна дата първата неправителствена организация в страната, създадена преди повече от 120 години, има около 40 членове.

Той е създаден в далечното време на Възраждането като “Разисквателно дружество” в пансиона на училището на Найден Геров в Пловдив. Официално е регистриран през 1893 г., но функционира повече от година преди това. Създаден е по подобие на английските мъжки клубове и успява да обедини елита на града. Много е важно да отбележим, че никога не е развивал политическа или религиозна дейност, макар да е обединявал членове от различни националности, религии и обществени групи. Винаги е имал собствена база и това е една от главните причини да функционира извънредно успешно до 1944 г., когато е закрит като „буржуазна отживелица”. Пловдивският граждански клуб е възстановен през 1993 – 94 година и регистриран през 1997-а.

Организацията ни активно участва в обществения и културния живот на Пловдив и България. Работим с фондация „Пловдивско възраждане“, поддържаме добра комуникация с Община Пловдив, клубовете „Ротари” и „Лаянс”, с „Тринадесет века България”, културен център „Тракарт”, с различни философски и литературни дружества.

Ето ви и един не много популярен факт – Гражданският клуб е официален представител за града на „Прозрачност без граници”.

Спомняте си, че на Общото събрание през май миналата година беше избран новия Управителен съвет със състав: Рашко Радомиров, Жорж Трак (Георги Иванов), Таня Русева, Георги Мумджиев, Мимо Димов, Димитър Толев и д-р Иван Чомаков. А Огняна Арабаджиева, Георги Данаилов и Юлия Лазарова бяха избрани за контролен съвет.

Колко често се събирате и какви са плановете за тази година?

Стремим се да се събираме по няколко пъти в месеца. Идеята е да се обърнем колкото се може повече към проблемите в нашия град. Не изтъквам нерешени въпроси, а да съдействаме по един правилен път за тяхното решаване. Основната ни цел е да работим по събития, които не ни разделят, а ни събират заедно.

В този смисъл първото събитие в началото на тази година и водещо такова за календара ни ще е организирането и отбелязването на 150 години от издаването на султанския ферман за създаване на Българската Екзархия в Истанбул на 28.02.1870 г.

Как ще се случи това?

Набелязахме система от събития, които да се постараем да организираме за обществеността, програмата все още е отворена за всеки, които има желание да се включи.

Първото събитие ще е на сесията на Общински съвет този четвъртък. Отправихме предложение към кмета Здравко Димитров и председателя на Об С Александър Държиков на 27 февруари по време на редовното заседание, като т. 1 в дневния ред да се отбележи годишнината с тържествен елемент. Негово високопресвещенство Пловдивският митрополит Николай ще говори пред съветниците и присъстващите в залата. Директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев ще разкаже конкретни исторически данни.

Самата годишнина, като дата се пада на следващия ден – 28-ми. Той ще започне с отслужване на панихида от митрополит Николай в памет на дейците  за църковна и духовна независимост от 11.00 часа, в Катедралния храм „Света Богородица“ в Стария град.

По-късно през деня ще бъде открита Документална изложба „150 г. Българска Екзархия“ в Културен център „Тракарт“, с участието на Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“. Изложбата е подготвена от Жорж Трак – един от най-активните ни членове. Тази експозиция ще пътува за Истанбул, за да бъде показана в криптата на Желязната църква „Свети Стефан“ през май месец.

Планиран е и конкурс за есе по темата сред гимназиите в Пловдив, а победителите в него ще бъдат наградени с екскурзия до Желязната църква.

Как ще се развива клуба в бъдеще?

Имаме желание да привлечем млади, активни хора в работата на Гражданския клуб. Ще се радваме да се включат към темите, които ни вълнуват. Заедно да дискутираме в Разговор за града.

*Рашко Радомиров е роден в Пловдив на 11.08.1950г.

Потомък е на копривщенските  родове Радомирови и Райчинови, дали книжовници,  поборници за независимостта на България и радетели на стопанския просперитет на страната. Средно образование завършва през 1968 г. в гимназия „Лиляна Димитрова“ в Пловдив, а висше – през 1973 г. във ВМЕИ  София, специалност „Автоматика     и телемеханика“.

Цялата му трудова дейност е в Пловдив. От 1973 до 1988 г. е конструктор, ръководител на конструкторска група и водещ конструктор в Завода за запаметяващи устройства.  От 1988 до 1997 г. е директор в“ Периферна техника – холдинг“ ЕАД, след което три години е изпълнителен директор на дружеството. От 2000 до 2013 г. е изпълнителен директор на „ПТ Холдинг“ АД.

През 1990 г. преминава  допълнителни квалификаци:  курс по управление и маркетинг, проведен от университета в Оклахома, САЩ и курс по управление, проведен  от  университета в Делауер и Мичиканския университет, САЩ; 

Деятел и спомоществовател е за възстановяване и изграждане на   паметници в гр. Пловдив , възстановяването на българската църква „Свети Стефан“ в Истамбул; българското войнишко гробище в Цапари, Република Македония;  историческия паметник –   колоната на княз Борис I  в гр. Балш Албания.

 Участва в баготворителни инициативи.

Член е на  философски сдружения, насочени към утвърждаване на ценностите на гражданското общество.